Benutzer:Vammpi/S

aus Wikipedia, der freien Enzyklopädie
Zur Navigation springen Zur Suche springen

.

Griechen in S[Bearbeiten | Quelltext bearbeiten]

  • 1900 insgesamt 70.887 (1,8 Prozent) [1]
  • 1900 stellten sie 90 Prozent der Bevölkerung dar, 1926 lebten jedoch in Sosopol 1.277 Griechen und 2.842 Bulgaren (S. )
  • Emigrationswellen 1906, 1914 und 1925
  • In Burgas 31 Prozent, zu 1926 - 1.236 GR; 31.157 BG

Kometa[Bearbeiten | Quelltext bearbeiten]

Literatura[Bearbeiten | Quelltext bearbeiten]

Religionen[Bearbeiten | Quelltext bearbeiten]

Kloster Свети Кирик[Bearbeiten | Quelltext bearbeiten]


Sakrale Bauten[Bearbeiten | Quelltext bearbeiten]

Kapellen (Fotos)
  • Параклис СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ Wikimapia
  • Параклис СВ. ИВАН РИЛСКИ Wikimapia
  • Параклис СВЕТО ВЪЗНЕСЕНИЕ
  • Параклис СВ. СВ. КИРИК И ЮЛИТА
  • Параклис ИСУС ХРИСТОС
  • Параклис СВ. ДИМИТЪР
  • Параклис СВ. НЕДЕЛЯ Wikimapia
  • Heilige Konstantin und Elena 42°25'30"N 27°41'42"E; ул. Никола Й. Вапцаров
  • Параклис СВ. МАРИНА
  • Параклис СВ. АТАНАСИЙ
  • Параклис СВ. НИКОЛА
  • Параклис СВ. ПЕТКА
  • Параклис СВ. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ
  • Параклис СВ. МАРИНА - местност СВ. МАРИНА
  • Параклис СВ. БОГОРОДИЦА
  • "St. Paraskeva" Chapel (Sozopol), 1997, Wikimapia
Kloster
Kirchen
  • Heilige Muttergottes, Medieval church built in XV century., (СВЕТО ВЪЗНЕСЕНИЕ???) Wikimapia


Festungen[Bearbeiten | Quelltext bearbeiten]

Malkoto kale[Bearbeiten | Quelltext bearbeiten]

Malkoto kale I[Bearbeiten | Quelltext bearbeiten]

Крепостта „Малкото кале” се намира на около 3 км северозападно от влажната зона „Алепу” („Лисицата”) върху най-високия едноименен връх. Оттук се открива широка панорама, обхващаща целия район на влажната зона, с която е бил свързан и животът на траките, които най-интензивно са я обитавали през периода от XІ - I в. пр. Хр. Обявена за паметник на културата от местно значение в Държавен вестник бр. 35 от 1965 г., като е ситуирана на 4 км. източно от село Веселие.Vorlage:Източник

Археологическите разкопки между 1972 и 1978 година са ръоводени от поляка Мечислав Домарадски и от Иван Карайотов от Бургаския окръжен музей. Тези изследвания са част от едно комплексно проучване на Странджа под общото ръководство на проф. Александър Фол в качеството му на директор на Института по тракология. Те дадоха добри резултати и през 1979 г. станаха поход за провеждането на Първия международен симпозиум „Тракия Понтика”, който вече се е състоял седем пъти. Докладите на шест от симпозиумите вече са публикувани в едноименната поредица на английски, френски, немски и руски език.[1]

Крепостта заема площ от 4 дка и крепостната стена следва спецификата на терена като включва няколко големи скални образования, играли ролята на крепостни кули в древността. От югозападната стена в един естествен скален процеп се е намирал входът към крепостта. Стената е от ломен камък без спойка като в отделни сектори отделните камъни са по-големи по размер и наподобяват т.н. „циклопски градеж”, характерен за укрепленията от периода на микенската култура в континентална Гърция. Стената има средна дебелина 2.5 м и сега може да се види сравнително голям сектор от нея, разкрит при археологическите разкопки.Vorlage:Източник

Проучването установи, че най-ранните културни напластявания тук датират от първата фаза на ранножелязната епоха - XI - X в. пр. Хр. Върху тях стъпва крепостната стена, която е била изградена през първите векове на древногръцката колонизация по Черноморския бряг. Жилищата вътре в крепостта са били от дървени подпори и плетеница от пръти, обмазана с глина. Те така са били разположени между скалите, че по-високите от тях са играели ролята на подпори. Всъщност по външен вид тези жилища са наподобявали долмените, в които траките от този период са погребвали своите вождове. Открити бяха много глинени подови замазки и глинени фрагменти от стенната мазилка на жилищата. Най-ранните съдове, характерни за ранната желязна епоха в Тракия и за културния пласт „Троя VIIb2“ по Блеген сега са подредени в началото на експозицията на Археологическия музей в Созопол.

По-късните напластявания на крепостта „Малкото кале” датират от епохата, когато основаната в края на VII в. Аполония вече е съществувала. Заслужава да се отбележат многобройните фрагменти от амфорна тара, чернофирнисова керамика и керамика с релефна украса от елинистическата епоха. На няколко места бяха открити струпвания (археологически комплекси) от глинени тежести за рибарски мрежи и един склад от каменни топки за прашка, които имат естествен вулканичен произход и се срещат на много места в района, но откриването им в културни напластявания красноречиво говори, че те са били употребявани от халщадските траки и като бойно средство при защита на крепостта с прашки, а вероятно и без тях.

Тежестите за рибарски мрежи са ярко свидетелство, че древните траки са използвали влажните зони и крайбрежната акватория на морето, за да риболуват. Морските занаяти не са им били чужди и ние дори виждаме едно пластично изображение на котва върху фрагмент халщадска керамика. Според една монета от времето на понтийския цар Митридат VI Евпатор крепостта е била обитавана чак до началото на I в. пр. Хр. и може би точно до 72 г. пр. Хр. когато крайбрежието било завладяно от римския пълководец Марк Лукул. От изворите се знае, че Аполония тогава е била наказана с пълно разрушаване на укрепленията поради присъствието на Митридатови войници в нея. Впоследствие тракиецът Меток, син на Тарула, възстановил крепостната стена на Аполония и това показва, че след завладяването от Рим тракийският етнически елемент повече се чувства в самия град, а крепостите по Меден рид вероятно временно са били изоставени, за да се събудят за живот чак през периода на късната античност - IV - VI в. Затова на „Малкото кале” се открива керамика от епохата на византийския император Юстиниан.

Некрополът на крепостта се намира югозападно в непосредствена близост до нея. Той се състои от каменни и насипни могилки и каменни кръгове. В една от проучените две могили се откри елинистическо погребение чрез изгаряне и полагане на останките в глинена урна. Тук беше намерена торква (украса за шия) от бронзова обла тел, която датира от ІІІ в. пр. Хр., има келтски произход и може да се свърже с идването на келтите в Тракия по това време. Погребение от ІV в. пр. Хр. беше открито в големия каменен кръг близо до голямата насипна могила в западното подножие на крепостта, която не беше изчерпателно проучена. В каменните могилки се откриваха изобилни фрагменти от елинистически амфори, сред които най-многобройни бяха внесените от остров Родос през IІІ-ІІ в. пр. Хр.

Перспективи на проучванията на комплекса „Малкото кале” във връзка с влажната зона „Алепу”. Находките от крепостта (рибарските тежести) и самото й разположение над Алепу предполагат едни бъдещи проучвания в самата влажна зона и непосредствено около нея. Те би трябвало да имат комплексен характер и да обхванат проблеми от палеоботаниката и палеозоологията, които да обхванат и периода от XІ до I в. пр. Хр., когато е съществувала самата крепост. Съществува възможност в тинята да се открият останки от стари маломерни плавателни съдове и тяхната дървесина да даде данни за датиране по метода на дендрохронологията и радиокарбонния метод. Участието на учени историци, биолози, зоолози, физици и т.н. би могло да даде сериозни резултати. Това предполага организирането на бъдещи интердисциплинарни международни експедиции.

Malkoto kale II[Bearbeiten | Quelltext bearbeiten]

Тракийска, антична и късноантична крепост „Малкото кале” е заемала билната заравненост на едноименен малък връх по Меден рид, на 5.1 km южно по права линия от центъра на село Равадиново и на около 5 km от Ранули. Крепостната стена върви по ръба на естествения скален венец. Общото пространство не надхвърля 4 дка. Крепостта е достъпна единствено по тясно било от юг. Стената е изградена от местен ломен камък със спойка от кал и без изразена тенденция към редова зидария. Тя е дебела от 1.6 до 1.9 метра и следва очертанията на билната заравненост, като включва венец от големи каменни валуни и цели скали. Заградената площ е около 4 дка и в нея се забелязват следи от постройки. По повърхността на терена в крепостта са пръснати фрагменти от покривни керемиди от типовете, произвеждани в Аполония през 4- 2 в.пр.н.е. Вероятно входът на крепостта е бил в тесния проход между два големи каменни валуна с височина около 6 метра. В резултат от проведените археологически разкопки в северната част на Малкото кале бяха установени два строителни периода на крепостната стена. Първоначално тя е била изградена през 8 в.пр.н.е. и е възстановена в края на 4 в.пр.н.е. и е просъществувала през цялата антична епоха докъм 6 век. Намерени са много фрагменти от сива и груба червена керамика, глинени лампи, човешки и животински фигури от глина, няколко цели съда, каменни бойни топки, бронзови и железни предмети, бронзови монети от 4- 3 в.пр.н.е. и др. Те дават ценни сведения за тракийското население, създало и обитавало крепостта в продължение на цяло хилядолетие. Надморска височина: 285 m GPS координати: 42°20’18” С.Ш. и 27°40’52” И.Д.

Информация: Балабанов, П., Бояджиев, Ст., Тулешков, Н. Крепостното строителство по българските земи. София, 2000 г.

Wehranlagen[Bearbeiten | Quelltext bearbeiten]

ИВИЦА МЕЖДУ „ДЮНИ” И ПРИМОРСКО], Iwan Karajotow

В някои италиански морски карти от края на ХIV в. и началото на ХV в. на юг от Созопол е нанесено пристанищно селище Ропотамо. Неговата крепост е била разположена на връх с височина около 100 м, известен с името Вълчаново кале, на 2 км от устието на Ропотамо. Реката, течаща непосредствено край западните подстъпи на крепостта е широка 60-80 м и е дълбока 8-9 м, т.е. достъпна за сравнително големи кораби. Покрай Вълчаново кале минава калдъръмът на античния крайбрежен път, като точно под крепостта пресича реката по единствения брод. Крепостта имала изключително важно стратегическо разположение. Запазената сега крепостна стена следва очертанията на платото на върха и заема площ от около 30 000 кв. м. В Хамбарлийския надпис от 812-813 г. е спомената крепост с името Ранули заедно с Анхиало, Дебелт и Созопол - четири крепости, които били поверени под управлението на кавхан Иратаис. Дълбоката река Ропотамо с контролиращата единствения й брод сравнително голямата крепост Вълчаново кале вероятно е била тази граница. Тогава отъждествяването на Ранули от Хамбарлийския надпис в днешното Вълчаново кале или Ропотамска крепост в морските карти трябва да бъде смятано за твърде вероятно.

На Крепостта при Маслен нос или Зейтинборунското кале”, само огледи и са правени кратки описания (Делирадев, 1952, 178; Мегалитите 1; Велков, 1963, 32; Димитров, 1972, 46). В литературата е отбелязано, че крепостната стена е от ломен камък без спойка и прегражда носа само от страна на сушата. Това се потвърди и от лични наблюдения. Засега оттук липсват датиращи материали, но оловните щокове и средновековната керамика, открити в пристанището, говорят, че крепостта е била обитавана през античността и средновековието (виж пристанище „Маслен нос”). Наскоро северно от крепостта в крайбрежните скали бяха открити десетина позлатени копчета с две кръстосани адмиралтейски котви и надпис „Руско параходно общество”. Това изглежда са остатъци от дрехите на руските моряци от кораба „Царевич”, който се разбил в скалите при „Маслен нос” през 1902 г. (Бубалов, 1995, 50). Средновековни и по-късни извори наричат носа на гръцки „Еля” и на турски „Зехтин борун”. Френският географ Жан Белен през 1738 г. отбелязва, че гърците го наричат “Сира”, което е par excelence производно от античното „тера”, което означава „дивеч”, „животни”, „животинско чудовище”, а понякога се употребява и със значение „лъв”, което напомня и достигналия до нас топоним „Лъвска глава” (виж Крепост „Вълчаново кале” (Карайотов, 1994, 32-35).

Тракийският могилен некропол, който може да се свърже с крепостта „Маслен нос”, е разположен по склона на Кале баир и се състои от около 30 могилки с каменни крепиди. Те са паметник от национално значение, без още да са обявени.

Необходимо е изработването на първична документация и издаване на специфична заповед на заинтересуваните Министерства на културата, околната среда и регионалното развитие, в която да бъдат фиксирани границите на крепостния комплекс с прилежащия му некропол и близкия жертвен камък „Апостол таш”.<ref>Градове и крепости - Български средновековни градове и крепости, том 1, Съставители: Александър Кузев и Васил Гюзелев, с. 433-438 - Ропотамо, Еля (Маслен нос), Азине (Приморско).</ref>

  1. ↑ Мегалитите-1 и 2; Странджа, Thracia Pontica - I.VI

Fotos[Bearbeiten | Quelltext bearbeiten]

Ich bin Ende diesen Monat dort. Von was brauchen wir Fotos? Hier ist Platzt für deine Vorschläge.

  • Luftaufnahmen. Flieg auf einem kleinen 2-Sitzer-Deltaplan mit (oder ein Kleinflugzeug, bei dem das Fenster aufgeht) bg:Летища в България und mach Luftaufnahmen (von allen Orten in der Gegend) (Wikipedia:Projekt Fotoflüge) - ich beteilige mich mit 50% an den Flugkosten (bis max. 500 Euro). Du solltest aber eine Spiegelreflexkamera haben. Hauptberuftlich und oofiziell für fotoflüge zugelassen ist in Bulgarien nur ein Pilot in dolna Banja ([6]). Ich bin dort vorbeigefahren und hab mit ihm gesprochen, aber der wollte fast deutsche Preise (250 Lewa/Std. = 130 Euro/Std). So was hat bg:Потребител:DemonX von einem Deltaplaner aus fotografiert. Ich habe auch mit ihm auf Commons darüber gesprochen: auf Commons - "User talk:DemonX" Abschnitt: Maslen nos. Am besten auf einen kleinen Flugplatz fahren und sein Glück Probieren, telefonisch bekommt man da niemanden, die meisten Piloten sind sehr nett und nehmen nur etwas Geld für die Unmenge Sprit, den man in der Luft verfliegt. In Sofia sitzt (angeblich irgendwo) der Landesverband der Deltaplaner. Mit denen müsste man Kontakt aufnehmen und rausbekommen, wenn an den einzelnen Flugplätzen Tag der offenen Tür ist und Rundflüge angeboten werden. Die könnten auch Namen von Piloten vermitteln oder Anfragen weiterreichen. Meine Hoffnung war ja über diese Reparaturfirme an Adressen von Piloten ranzukommen, aber die haben meine e-mail nicht beantwortet. Man, ganz Bulgarien wartet noch auf Luftaufnahmen. So ein Deltaplaner ist nicht besonders teuer, wenn man nur den Sprit bezahlen muss. (Die habe ich mal von Emden aufgenommen - auf Commons: Category:Aerial photographs of Emden)
  • Rapan-Speise im Restaurant
  • Du brauchst eine Bootstour, um Bilder von der Seeseite aus zu machen.
  • Die Festungsmauer der Altstadt, mit Turm, auf der Ostseite
  • Münze (bei einem Münzhändler in Burgas) oder im Museum Sozopol oder Burgas
  • nimm eine Leiter mit zum Fotografieren in der Stadt, so werden die Bidler ganz anders, wenn du über die vielen Touristenköpfe hinwegfotografieren kannst und sie nicht bildfüllend vor der Linse hast
Ich schau mal was ich machen kann. Bin zwar kein Experte, aber weiß schon was/wie ich Photographieren soll. Vielleicht sollte ich aber doch noch Ende Sep. hin... (Vammpi)
  • das Stadtwappen - wird beim Bürgermeisteramt an der Tür hängen, noch besser eine Plastik mit dem Stadtwappen - am Ortseingang oder irgendwo an einem Brunnen.
  • die Gedenktafel für die russ. Matrosen 1828 (wie im Artikel behauptet)

Liste[Bearbeiten | Quelltext bearbeiten]

Hier nur die Liste (bereit zum Ausdruck)

Sosopol[Bearbeiten | Quelltext bearbeiten]

  • Luftaufnahmen.
  • Rapan-Speise im Restaurant
  • Du brauchst eine Bootstour, um Bilder von der Seeseite aus zu machen.
  • Die Festungsmauer der Altstadt, mit Turm, auf der Ostseite
  • Münze (bei einem Münzhändler in Burgas) oder im Museum Sozopol oder Burgas
  • Archäologisches Museum
  • Вятърна мелница und weitere Gebäude in der Altstadt
  • Frühchristliche Basilika
  • Hafen
  • Sweti Kirik und weitere Inseln?
  • Strände - Zentral Beach, Charmanite, Kavazi, Smokinja,
  • Budschaka - Germankata
  • Festungsmauern
  • letzte Ausgrabungen - mit befreundete Archäologen sprechen
  • Amphitheater
  • Fischmarkt? - Fischgerichte - Fischer
  • das Stadtwappen - wird beim Bürgermeisteramt an der Tür hängen, noch besser eine Plastik mit dem Stadtwappen - am Ortseingang oder irgendwo an einem Brunnen.
  • Gemeinde
  • Schulen
  • Meerespark
  • Bauernmarkt
Kapellen
  • Параклис СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ Wikimapia
  • Параклис СВ. ИВАН РИЛСКИ Wikimapia
  • Параклис СВЕТО ВЪЗНЕСЕНИЕ
  • Параклис СВ. СВ. КИРИК И ЮЛИТА
  • Параклис ИСУС ХРИСТОС
  • Параклис СВ. ДИМИТЪР
  • Параклис СВ. НЕДЕЛЯ Wikimapia , кръстовище на ул. Феникс и ул. Гларус
  • Heilige Konstantin und Elena 42°25'30"N 27°41'42"E; ул. Никола Й. Вапцаров
  • Параклис СВ. МАРИНА
  • Параклис СВ. АТАНАСИЙ
  • Параклис СВ. НИКОЛА
  • Параклис СВ. ПЕТКА
  • Параклис СВ. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ
  • Параклис СВ. МАРИНА - местност СВ. МАРИНА
  • Параклис СВ. БОГОРОДИЦА
  • "St. Paraskeva" Chapel (Sozopol), 1997, Wikimapia
Klöster

Rosen[Bearbeiten | Quelltext bearbeiten]

  • Allg.
  • Tschitalischte
  • Rathaus
  • Kirche
  • Sportplatz
  • Schule, 1830

Ravadinovo[Bearbeiten | Quelltext bearbeiten]

  • Allg.
  • Kirche
  • Schule, ?

Tschernomorez[Bearbeiten | Quelltext bearbeiten]

  • Zentrum
  • Kirche
  • Strand
  • Hafen
  • Kap Akin
  • Gedenktafel der Gefallene Matrosen
  • Awtogara
  • Neues Viertel mit Familienhotels

Burgas[Bearbeiten | Quelltext bearbeiten]

  • Morska gradina komplett, so viel wie möglich Skulpturen, Sommertheater, Gabkata
  • Стария плаж, чешмата
  • Gebäude erbaut von Deutschen ???
  • Neue Sportangalgen
  • Krankenhäuser
  • Kirchen in den Vierteln
  • Meden Rudnik - Kirche, neues Krankenhaus, Hochhaus, Schulen,
  • ul. Gurko
  • ul. Bogoridi
  • ul. Bulair
  • Altes Viertel bei Primoretz
  • Oblastna Uprawa
  • BNR Radio Burgas
  • Sprachgymnasium
  • Новият медицински център в „Меден рудни
Abgerufen von „https://de.wikipedia.org/w/index.php?title=Benutzer:Vammpi/S&oldid=104607770“