Benutzer:Rabe1810/Spiro

aus Wikipedia, der freien Enzyklopädie
Zur Navigation springen Zur Suche springen

Vorlage:Личност

Portrait von Spiro Konstantinov während seiner Zeit in Bukarest
Спиро Константинов

Спиро Константинов (*1826г. в с. Арбанаси, Османска империя, †1911г. в с. Арбанаси, Княжество България) е поборник и революционер, живял в Букурещ от 1848г. до 1887г., активно подпомагал българското освободително движение и революционните акции през 60-те и 70-те години на XIX век. Свързва живота си с Г.С.Раковски, Хаджи Димитър, Ст. Караджа, В. Левски, Л. Каравелов, К. Цанков и др. Жертва цялото си състояние за свободата на България. Той е член на всички български политически организации в Букурещ, основател и дарител на всички български културни институции там.

Биография

[Bearbeiten | Quelltext bearbeiten]

Спиро Константинов е роден през 1826г. в с. Арбанаси в заможно семейство. Завършва гръцкото училище в Арбанаси, а през 1848г. вуйчо му Хаджи Панайот Хаджи Атанасиу го изпраща в Букурещ. Взима участие в Кримската война като волунтер (доброволец) от 1853 до 1855г., след което се завръща в Букурещ. Просперира бързо и се издига в кръга на най-авторитетните и заможни български търговци, сред които доминират братята Евлоги и Христо Георгиеви.Поддържа активно българските емигранти още през 1860-1863г. и легионерите на Раковски, притигнали от Белград в Букурещ 1867-1868г.

През 1867г. със свои средства и огромен риск закупува пет тона барут и оръжие за четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, оригиналните саби " BREVETE " със запоен пистолет Le Foche на двамата войводи, заплаща прощалния обед на бунтовниците в Табакария в Букурещ, както и цялата стойност на потопения каик на въстаниците в Дунав на 6 юли 1868г. След преминаването на четата е репресиран и хвърлен в румънски затвор за три месеца. След освобождаването си спасява от екстрадиране в Османската империя десетки български четници. По заповед на В. Левски в периода 1869-1871г. Спиро Константинов изпраща 20 сандъка с револвери за Ловешкия революционен комитет. През 1871г. е заловен от османските власти с пет сандъка с револвери към Свищов. Хвърлен е в турски затвор, от който успява да избяга.

Спиро Константинов е член на Настоятелството на Добродетелната Дружина, заедно с братята Евлоги и Христо Георгиеви, съучредител на Българското Общество 1868г., Българския революционен централен комитет (БРЦК) 1869-1870г. и поддръжник на В. Левски. Той е основател и щедър дарител на читалището на Раковски в Букурещ 1861г., читалището на Младите "Братска любов", Книжовното дружество1869г. (прерастнало по-късно в Българска aкадемия на науките) и негов касиер, българската църква и училище "Св.св. Кирил и Методий" до края на 1876г.

Завръща се в България през 1887г. тотално обеднял и заплашен от гладна смърт. Получава мизерна поборническа пенсия от Народното събрание. Заслугите на Спиро Константинов остават в паметта на поколенията - името му е изсечено върху паметник в парка на с. Арбанаси, а улица там е наречена на него.

Denkmal zu Ehren der befreier Bulgariens in Arbanasi, Bulgarien
Паметник „На ратниците за свободата на България“ в Арбанаси с името на поборника Спиро Константинов

Награди и отличия

[Bearbeiten | Quelltext bearbeiten]

През 1896г. Спиро Константинов се среща лично с княз Фердинанд Сакскокобургготски в с. Арбанаси и му доверява своята житейска история. Следва награждаването му с Възпоменателен медал по повод 25 години от Априлското въстание за поборниците с активно участие в борбата за свобода.

  • Нечут риск и жертвоготовност проявява Спиро Константинов в целокупната си нелегална дейност по въоръжаването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и набавянето на пистолети по заповед на В.Левски.
  • Единствен от Настоятелството на Добродетелната Дружина жертва огромни свои средства за Освобождението.
  • Искрено приятелство свързва Спиро Константинов и Любен Каравелов години наред. След избора на първоначалния състав на БРЦК в Букурещ, Л.Каравелов като председател избира допълнително * Сп.Константинов за негов член.
  • Сп.Константинов е вуйчо на Апостола на Втори (Сливенски) революционен окръг през 1876г. Иларион Драгостинов (1852-1876г.).

Източници

[Bearbeiten | Quelltext bearbeiten]
  • Красимира Й. Лангхайнрих "Поборникът Спиро Константинов и револверните саби на войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа", Първо издание; Университетско издателство "Паисий Хилендарски" Пловдив, 2022, ISBN 978-619-202-782-7
  • Красимира Вакарелска-Лангхайнрих "Поборникът Спиро Константинов (1826-1911г.), Списание Пловдивски исторически форум, год. VII, 2023, кн.1, с. 27-53.


Vorlage:СОРТКАТ:Константинов, Спиро Категория:Български агрономи Категория:Български изобретатели Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“