Benutzer:Vammpi/Stefan Walkow

Stefan Iwanow Walkow (auch Stefan Ivanov Valkov geschrieben, bulgarisch Стефан Иванов Вълков; * 23. März 1925 in Asenowgrad, Bulgarien; † 11. Januar 2012 ebenda) war ein bulgarischer Dissident, Mitglied der Bulgarischen Legion und des bewaffneten Kampfes gegen das kommunistische Regime. Walkow war Mitbegründer mehrere oppositionelle Gruppierungen, darunter die Unabhängige Gesellschaft zum Schutz der Menschenrechte. Er verbrachte 25 Jahre als politischer Gefangener in Haft.

Leben

Stefan Walkow wurde in der Rhodopenstadt Asenowgrad 1925 geboren. 1939 wurde er Mitglied der Bulgarischen Legion, einer antikommunistische Bewegung. Mit Okkupation Bulgariens durch die Roten Armee im Zweiten Weltkrieg, die Machtergreifung der Kommunisten und die eingesetzten Tagen des roten Terrors wurden zwischen 9. und 12. September 1944 wurden mehrere hundert führende Persönlichkeiten von den Kommunisten gefangen genommen, ermordet oder verschwanden für immer. Stefan Walkow wurde als 19-Jähriger ebenfalls verhaltet, gefoltert und zunächst im Gefängnis von Plowdiw inhaftiert. Er überlebte die im Winter 1944/45 eingesetzten kommunistischen Volksgerichte, welche große Teile der politischen, militärischen und intellektuellen Elite des Landes, welche die Tage des roten Terrors im 1944 überlebt haben zum Tode verurteilt. Walkow urde jedoch in den Arbeitslager bei Beliza und bei Dupniza und danach in Sofioter Gefängnis interniert.

Am 31. Dezember 1945 wurde er freigelassen und am gleichen Tag in der Armee einberufen. In der Armee war Walkow in der Fernmeldetruppe des Heeres einbezogen.

Am 8. September 1946 fand eine Volksabstimmung zur Abschaffung der Monarchie, unter dem Boykott der oppositionellen Parteien statt. Nach den offiziellen Ergebnissen sprachen sich 95,6 % gegen die Monarchie aus (Wahlbeteiligung: 91,6 %). Unter Leitung Georgi Dimitrows wurde das Land am 15. September 1946 zu einer Kommunistischen Volksrepublik erklärt. Um diese Entwicklungen entgegen zu wirken wurde Walkow, als er von er Armee freigelassen wurde Mitglied der bewaffneten Untergrundorganisation Nationalchristliches Kreuz (bulg. "Националхристиянски кръст), welche im Raun Plowdiw und Assenowgrad ab 1946 tätig war.

1948 wurde Stefan Walkow verhaftet und bekam als 21. Jähriger im Prozess gegen die Assenowgrader Organisation die Todesstrafe. Die Todesstrafe, wurde später in höhere Instanz, wegen seiner младежката ми възраст in lebenslänglich unter strengem Regime umgewandelt. 11 der 13 Mitglieder der Organisation wurde hingerichtet. 1950, nach der Fertigstellung des neuen Schumen-Gefängnis wurde er dort verlegt. Dort waren zu diesem Zeitpunkt noch Osman Kılıç (bulg. Осман Калъч, Direktor der Madrassa in Schumen), Mehmed Fuad, ehemaliger Sekretär im türkischen Konsulat in Burgas und weitere Repräsentanten der türkischen Minderheit in Bulgarien; sowie und Oppositionspolitiker Angel Derdschanski, Boris Bumbarow, Iwan Kostow, Mischel Michajlow, Dimitar Gitschew, Ewtiw Arsow, Kosta Lultschew, Owan Koprinkow, Petar Bradakow, Petar Dertliew, Atanas Burow und Georgi Gubidelnikow der Jüngere und weitere.

1956 wurde Wаlkow wie andere Dissidenten zunächst im neuen Trakt für politische Gefangene im Gefängnis Pasardschik und später in Plewen verlegt.

Ende 1962 wurde er freigelassen um eine zweite politisch-motivierter Straffe 1977 zu bekommen, als er gemeinsam mit Iwan Dolew und Gergi Gawasow wegen antikommunistische Propaganda auf 21 Jahre Gefängnis verurteilt wurde.

От там – в първия концлагер на „нова България“ край гара Белица, после в Дупница и накрая в София. „Освободиха ме“ на 31.12.1945 г., за да ме мобилизират като трудовак. Не излезнал още от казармата, бях арестуван като горянин във връзка с асеновградската конспирация и смъртната ми присъда замениха с доживотна, поради младежката ми възраст. По същата конспирация бяха издадени 13 смъртни присъди. 11 от тях бяха изпълнени. От тази присъда изтърпях 15 години при усилено строг режим. След като отново ме „освободиха“ в края на 1962 г., бях съден още два пъти и така ми се събраха общо 21 години затвор,

През 1950-1953 г. в новия Шуменски затвор властта събра своите най-големи врагове сред политическите затворници от всички затвори. Тези от чието влияние се страхуваше. Сред тях бяха Осман Калъч (директор на религиозното училище в Шумен), Мехмед Фуад – секретар в консулството в Бургас, агронома от Нови-Пазар Лютви, бай Фехти от Русе и други, общо около двадесет честни граждани и политически затворници от турското малцинство.

Tам бяха концентрирани представители на цялата палитра в българския политически и обществен живот – от крайната десница до крайната левица. В килиите и по карето можеха да се срещнат представителите на опозиция от БЗНС Ангел Держански и Борис Бумбаров, Иван Костов и Мишел Михайлов, Димитър Гичев и Евтим Арсов, от социалдемократите Коста Лулчев и Иван Копринков, Петър Брадков и д-р Петър Дертлиев. Атанас Буров и инж. Губиделников

рез есента на 1956 година по решение на политбюро на БКП държавна сигурност, ползвайки „богатия съветски опит“, създаде в Пазарджишкия и Плевенския затвори отделения с унищожителен режим за „непоправимите“ си врагове. Причината за изолирането им беше да не влияят и да не поддържат борческия дух на пленниците на диктатурата. Илия Минев и на анархиста Коста Стоянов от село Бистра

с другото зловещо режимно отделение в плевенския затвор, където през 1956-1960 г. Там, след Унгарската революция от октомври 1956 г., плевенските убийци ме смазаха от бой, счупиха ми прешлен и предизвикаха образуването на дискова херния, Там бяхя Димитър Гичев – десен земеделец, Милан Дренчев – ляв земеделец и Любен Балъков – легионер; във втората килия Тома Мартинов – десен земеделец, Манол Зографов – ляв земеделец и Васил Златарев – легионер; в третата троцкиста Димитър Гачев и двама легионери – Васил Узунов и моя милост. След като и този режим не даде търсения резултат – вдигане на бялото знаме на предателството – от София наредиха на Бакърджиев да приложи възможно най-нечовешкия наказателен режим. Димитър Гичев, Васил Златарев, Стефан Вълков, Васил Узунов и Любен Балъков бяхме свалени на първия етаж и изолирани всеки поотделно в така нар. смъртни килии. ие преживяхме през 1958-1960 година жестокости и ужаси, Крайният резултат беше, че всички ние легионерите, които бяхме по-млади (тогава 35-38 годишни), останахме бездетни.

In dieser Zeit formierte sich im Land dennoch legaler und illegaler Widerstand gegen die Besatzung und Vormundschaft durch die bulgarischen Kommunisten.

оят антикомунизъм започва от 1939 г. като легионер

---

Стефан Иванов Вълков от Асеновград. Роден на 23 март 1925 година. Участник във въоръжената Съпротива след 1944 година.

Тогава е съден заедно и с Иван Долев от Пловдив и Георги Гавазов от Асеновград. Активист на Независимото Дружество за защита правата на човека, създадено от Илия Минев и Григор Симов на 16 януари 1988 година.

Вълков подкрепя дружеството, влязло в СДС. През 1992 г. дори успява да измести Румен Воденичаров и да стане председател.

Weblinks

• Сбогом на Стефан Вълков
• Начало Хронология `89 България имаше истинска опозиция на тоталитарния режим
• ОТИДЕ СИ СТЕФАН ВЪЛКОВ
• Стефан Вълков: Добър вечер, г-жа Узунова. Аз съм Стефан Вълков, от Асеновград
• Стефан Иванов Вълков от Асеновград. Роден на 23 март 1925 година
• „Последната свобода“
• Posts tagged ‘Стефан Вълков’
• Fotos